Точно два месеца, след като насочих по-голямата част от времето и усилията си върху развиването на онлайн-магазина ми за лаптопи – www.laptopite.com, сайта се класира на трето място сред органичните резултати в google за „евтини лаптопи“ и на 14-то за „лаптопи“ (надявам се до седмица-седмица и половина да излезе на първа страница и за тази дума).
Тези два месеца бяха запълнени със самостоятелното изпълнение на всички процеси, необходими за развитието на един сайт – създаване на съдържание (в момента малко над 100 продукта, скоро – много повече), промени по стандартната тема на PrestaShop (които също продължават) и задължителната оптимизация за търсачки – SEO.
Покрай заниманията си с магазина, бях зарязал сайтчето ми за самолетни билети letishte.com и то се плъзна доста назад из страниците с резултати, но през последната седмица обърнах малко внимание и на него, и вече е на по-предни позиции от всякога. Започнах да го оптимизирам и за други думички, освен „самолетни билети“ и „евтини самолетни билети“, като за момента резултатите от тях също са обещаващи.
Заех се да развивам няколко онлайн проекта с доста приличен потенциал, но като се занимавам сам ми идва малко нанагорно.
В момента силите ми са насочени на 90% към магазина ми за лаптопи, който върви доста добре и за около месец се намърда по средата на първа страница в гугъл, при търсене за едната ключова дума. По другата думичка още е леко назад, но не за дълго, надявам се. Там конкуренцията е доста по-силна.
Останалите 10% от времето ми отиват към един друг магазин, който е в комплект с този, но на друг домейн. Той е за принтери и без никакво офлайн СЕО веднага се подреди на първа страница за едната думичка. Другата още е слаба, но с няколко линка и това ще се оправи.
Сайтчето за самолетни билети, което започнах в края на миналата година и е първият ми сериозен проект, в момента седи леко на заден план, но в никакъв случай не съм го зарязал. Ако можех да му отделя една седмица, вероятно ще се изстреля доста напред в резултатите и ще започне да ми носи доста повече от досегашните 30-на лева месечно.
Междувременно, съм на път да си намеря застрахователен брокер, с който да си партнирам за един сайт за застраховки, но още нямам голяма яснота какво ще се случи там. Веднага щом ми се отвори малко време, имам готовност и за още един потенциално доходоносен проект. Трябва ми само време. Слънчево, по възможност. И още един човек, с който да комбинираме усилия.
Това е. Уморен съм.
Изказванията на Бойко Борисов започват да стават толкова абсурдни, че принципно не заслужават да им се обръща внимание. Всъщност, отдавна загубиха дори сатиричната си стойност и започнаха да стават тъжни.
С всяка изминала седмица, той сам бие рекордите си, стигайки невиждани крайности отвъд баналния популизъм, на който се крепи политиката му, сякаш си прави социален експеримент, тествайки издръжливостта на българския избирател.
Не би заслужавал внимание ако всички не зависехме от биполярната му политика и вече все по-слабо прикриваното обслужване на частни икономически интереси, в конфликт с националните такива.
Харалан Александров преди време беше казал, че политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Тогава, това ми изглеждаше малко пресилено, но с времето се превърна в основна истина за настоящото правителство.
Примерите за това изобилстват в новините от последните месеци, като само можем да предполагаме още колко случаи като с г-н Бирата се крият някъде на заден план. Сега премиерът дори зае страната на един монополист в спора му с един от основните министри в кабинета, отваряйки вратичката на въпросния господин (по случайност, добър познат на БоБо) да отправя директни нападки към министър Трайков.
Конкретният повод за това ми излияние е долното интервю и констатацията, че цената на хляба се сваля със строенето на магистрали, а цената на картофите не вълнува премиера, защото той сам си ги садял и не трябва да си ги купува…
Със мотичката на рамо, аз отивам на бустана
със мотичката на рамо, премиер аз да стана
Извинявам се.
Снощи се наложи да се възползваме от услугите на родната полиция. Някой беше влязъл в офиса и събрал на бързо лаптопите и две телефончета, от по 20 лева, докато ние се забавлявахме с нашите партньори и приятели, в ресторанта срещу офиса.
Съобщихме на 112 и не след дълго, на позива ни се отзоваха двама бабаита, моделирани в пълен унисон със масовите стереотипи за редовия полицай – въздебели, с кръгли, розови лица и сплескани носове – почти неразличими. Единият гордо беше нахлузил на главата си зимна шапка с надпис NYPD, което беше най-удобният начин да ги различи човек.
Огледаха, помрънкаха и малко поразпитаха, след което повикаха двама следователя, които да довършат огледа. Единият, по-млад и с визия напомняща на Асен Блатечки, другият – малко по-възрастен, плешив и заядлив (чети „крайно досаден“). Дойдоха, доразпитаха, направиха няколко снимки, младежът подпря брадичка на юмрука си и се зае да пише доклад, а другият – да събира писмени показания, като не пропусна да сподели, че е изпил половин бутилка уиски.
След това размацаха с пудра, в търсене на отпечатъци, заобикаляйки услужливо оставените зарядни и мишки на лаптопите , които допреди това бяха вързани към компютърчетата, и обясниха колко е невъзможно да се свали отпечатък от кабел и да сме спрели да гледаме CSI сериалите. След като не успяха да вземат нито един отпечатък, дори от вратата, която дори да е била забърсана от Злодея, след това беше пипана и от нас…
След като ни отнеха и последната доза надежда за разрешаване на случая и възстановяване на загубеното, отидоха вероятно да довършат уискито, и казаха, че колегата от следващата смяна ще реши какво да прави, понеже те били до 8 сутринта. Това се случи, може би, малко след 2.
Може да говорим за лоша материална база и цялостни условия на труд, в които тези хора работят, колкото си искаме. Видимо е обаче, че нямат и никакво желание да се борят с престъпността и да се грижат за сигурността на хората, с чиито данъци си плащат уискито.
Отначало окарикатурих полицаите, които реагираха на сигнала, но истината е, че те единствени бяха от някаква полза със задаваните въпроси установяването на евентуален участник в злодеянието. Другите двама просто се постараха да изпълнят протокола и да се приберат при питието си, прехвърляйки работата на някой друг.
Ще излезе после ЦвЦв и ще каже „дай да дадем още пари за подслушване, да си направим още една агенция за борба с корупцията, да назначим още чиновници. Майната им на редовите“. Нищо че процентът на неразкритите престъпления е по-висок от всякога, а хората от които се очаква в действителност да окажат някаква съпротива на престъпността, работят за да изкарат до следващата заплата, лишени са от всякаква мотивация, принудени да работят в абсурдни условия.
Тук ще си публикувам мислите (излиянията) по най разлини теми. Това, разбира се, ще се случва ако съм способен на сутринта да си спомня революционните и гениални мисли, които са ми се въртели из главата преди да заспя.
От сега мога да обещая много за Бойко Борисов (често ще го наричам БоБо), религията (лишен от душа атеист съм), човешката природа (много възмущение, много излияния – всичките от душа) и - да се надяваме – много научни открития.
Всичко е в услуга на елегантния ми егоцентризъм и неподправен гений, с помощта на много бира и черен Captain Morgan.